Лазаркинята (Galium odoratum (L.) Scop., преди Asperula odorata) е многогодишно тревисто растение от семейство Брошови.
Има четириръбести, неразклонени, прави, единични, високи 15-20 см стъбла, които в основата си имат пълзящи издънки. Цъфти през м.май и юни, а семената ѝ узряват през юли и август. Съдържа дъбилни вещества, витамин С, етерично маслои кумарин. Има много приятен аромат, поради което се използва и като ароматно и подправъчно растение.
В кулинарията се използва както в свеж, така и в сух вид за овкусяване на зеленчукови ястия, компоти, пудинги, лимонада,вино и др. Използва се в промишлеността при приготвянето на алкохолни напитки и за ароматизиране на тютюн. Сироп от растението се използва за получаване на зеления вариант на германската бира Берлинер Вайсе. Подправката е известна още и с имената Благовонен брош, Бодисора или Ароматна лазаркиня.
В природата виреят между 10° сев. шир. и 22° ю. ш. — от Колумбия до Боливия, във влажни гори по източните склонове на Андите, на височина 1 500—3 000 м над морското равнище. Култивирано в плантации, то се отглежда в Индия, Индонезия,Шри Ланка. Кората на дървото съдържа хининова и хининоподобна киселина, горчив глюкозид, захар, восъчни вещества, смоли, калциеви оксалати, танин, 20 алкалоида, като хинин, цинидин, цинхонин, цинхонидин и др.
През 1790 г. основоположникът на хомеопатията Самуел Ханеман приема хининова кора и развива симптомите на треската. Заключението му е, че средство, което у здрав човек предизвиква болестни симптоми, лекува у болния същите тези симптоми.
Гинко (на латински: Ginkgo biloba) е семенно растение, единственият съществуващ и днес вид в отдел Ginkgophyta, род Гинко (на латински: Ginkgo), поради което се нарича с родовото наименование. В продължение на векове се смята, че е изчезнал в дивата природа, но в наши дни е установено, че се среща в ограничен район в Източен Китай, въпреки че дивият статут на тези дървета е спорен.
Гинко е средно голямо широколистно дърво, високо до 20-35 m, като отделни екземпляри в Китай са достигали повече от 50 m. То често има остра корона и дълги неподредени клони. Корените са дълбоки и дървото е устойчиво на вятър и сняг. Образува голямо количество скъсени клонки, по които розетковидно се нареждат листата. По удължените клонки листата са единично разположени. Те са с много характерна ветриловидна форма, обикновено врязани на върха и оттам идва епитетът "biloba", т.е. "двуделен". Листата имат много характерно архаично жилкуване - всяка жилка, навлизаща от листната дръжка в листната петура, се разклонява вилообразно на две, след това всяко разклонение още на две и т.н. докато разклоненията достигнат ръба на листа. Такъв тип разклоняване се нарича "дихотомно" или "дихотомично". През есента листата стават ярко жълти, след което падат, понякога само за 1 до 15 дни.
Метличината е красива, но тя изтощава и задушава посевите. В бита се използва за изготвянето на сини бои, а в кулинарията - за оцет.
Дивата метличина расте добре на оскъдни, песъчливи почви с добри дренажни свойства.
Метличината е идеална за бордюрите в градината. Тя има единични стебла, покрити с тънка мъхеста кожица. Към върха стеблата се разклоняват. Листата са различни - ланцетовидни или широки. Цветовете са събрани в кошнички. Окраската им е разнообразна - жълта и розова с различна наситеност, синя, виолетова, пурпурна, бяла. Дивата метличина е прекрасно медоносно растение. В градините тя се отглежда на слънчеви места и на полусянка на леки почви. Устойчива е на засушаване. Очарова с яркостта и гъстите си цветове. Грижите за метличината не са сложни. Изисква добре дренирана почва и делене на всеки 3-4 години през пролетта или есента. Всички видове метличина имат големи цветове на здрави стебла и са подходящи за букети. Забележителна е и комбинацията им с други тревисти цветя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар